казан

Речник на българския език

1. каза̀н — съществително име, мъжки род (тип 7) редактиране

Значение

мн. каза̀ни, (два) каза̀на, м.
1. Голям цилиндричен домакински съд. Направиха един казан курбан.
2. Съдът и цялото съоръжение за варене на ракия. Има ли в това село казан?
същ. умал. каза̀нче, мн. каза̀нчета, ср.

Синоними

Грешни изписвания (1)

  • къзан

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. ка-зан
непълен член ка-за-на
пълен член ка-за-нът
мн.ч. ка-за-ни
членувано ка-за-ни-те
бройна форма ка-за-на
звателна форма —

2. Каза̀н — град (тип 198) редактиране

Значение

Грешни изписвания (1)

  • Къзан

3. казан — мин. страд. прич. м. р.

казан е производна форма на кажа (мин. страд. прич. м. р.).

Връзки