бакър

Речник на българския език

бакъ̀р съществително име, мъжки род (тип 7) редактиране

Значение

мн. бакъ̀ри, (два) бакъ̀ра, м.
1. Остар. Само ед. Металът мед.
2. Разг. Голям кръгъл меден съд за вода с една подвижна дръжка; котел.
същ. умал. бакъ̀рче, мн. бакъ̀рчета, ср. (във 2 знач.).
прил. бакъ̀рен, бакъ̀рена, бакъ̀рено, мн. бакъ̀рени.

Грешни изписвания (1)

  • бъкър

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. ба-кър
непълен член ба-къ-ра
пълен член ба-къ-рът
мн.ч. ба-къ-ри
членувано ба-къ-ри-те
бройна форма ба-къ-ра
звателна форма