котя

Речник на българския език

ко̀тя преходен глагол от несвършен вид (тип 173ti) редактиране

Значение

ко̀тиш, мин. св. ко̀тих и котѝх, мин. прич. ко̀тил и котѝл, несв. За котка — раждам котета. Котката коти всяка година по три котенца.
котя се. — Раждам котета; котя.

Грешни изписвания (1)

  • котъ

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

Лични глаголни форми

Изявително наклонение
Сегашно време
единствено число множествено число
1 лице ко-тя ко-тим
2 лице ко-тиш ко-ти-те
3 лице ко-ти ко-тят
Минало свършено време (аорист)
единствено число множествено число
1 лице ко-тих ко-тих-ме
2 лице ко-ти ко-тих-те
3 лице ко-ти ко-ти-ха
Минало несвършено време (имперфект)
единствено число множествено число
1 лице ко-тех ко-тех-ме
2 лице ко-те-ше ко-тех-те
3 лице ко-те-ше ко-те-ха
Минало неопределено време (перфект)
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице котил съм котила съм котило съм котили сме
2 лице котил си котила си котило си котили сте
3 лице котил е котила е котило е котили са
Минало предварително време (плусквамперфект)
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице бях котил бях котила бях котило бяхме котили
2 лице беше котил беше котила беше котило бяхте котили
3 лице беше котил беше котила беше котило бяха котили
Бъдеще време
единствено число множествено число
1 лице ще котя ще котим
2 лице ще котиш ще котите
3 лице ще коти ще котят
Бъдеще предварително време
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице ще съм котил ще съм котила ще съм котило ще сме котили
2 лице ще си котил ще си котила ще си котило ще сте котили
3 лице ще е котил ще е котила ще е котило ще са котили
Бъдеще време в миналото
единствено число множествено число
1 лице щях да котя щяхме да котим
2 лице щеше да котиш щяхте да котите
3 лице щеше да коти щяха да котят
Бъдеще предварително време в миналото
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице щях да съм котил щях да съм котила щях да съм котило щяхме да сме котили
2 лице щеше да си котил щеше да си котила щеше да си котило щяхте да сте котили
3 лице щеше да е котил щеше да е котила щеше да е котило щяха да са котили
Преизказно наклонение
Сегашно време в преизказно наклонение
Минало несвършено време в преизказно наклонение (имперфект)
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице котел съм котела съм котело съм котели сме
2 лице котел си котела си котело си котели сте
3 лице
Минало свършено време в преизказно наклонение (аорист)
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице котил съм котила съм котило съм котили сме
2 лице котил си котила си котило си котили сте
3 лице
Минало неопределено време в преизказно наклонение (перфект)
Минало предварително време в преизказно наклонение (плусквамперфект)
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице бил съм котил била съм котила било съм котило били сме котили
2 лице бил си котил била си котила било си котило били сте котили
3 лице
Бъдеще време в преизказно наклонение
Бъдеще време в миналото в преизказно наклонение
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице щял съм да котя щяла съм да котя щяло съм да котя щели сме да котим
2 лице щял си да котиш щяла си да котиш щяло си да котиш щели сте да котите
3 лице
Бъдеще предварително време в преизказно наклонение
Бъдеще предварително време в миналото в преизказно наклонение
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице щял съм да съм котил щяла съм да съм котила щяло съм да съм котило щели сме да сме котили
2 лице щял си да си котил щяла си да си котила щяло си да си котило щели сте да сте котили
3 лице
Условно наклонение
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице бих котил бих котила бих котило бихме котили
2 лице би котил би котила би котило бихте котили
3 лице би котил би котила би котило биха котили
Повелително наклонение
единствено число множествено число
ко-ти ко-те-те

Причастия (отглаголни прилагателни)

Минало страдателно причастие
единствено число мъжки род ко-тен
непълен член ко-те-ния
пълен член ко-те-ни-ят
женски род ко-те-на
членувано ко-те-на-та
среден род ко-те-но
членувано ко-те-но-то
множествено число ко-те-ни
членувано ко-те-ни-те
Минало свършено деятелно причастие
единствено число мъжки род ко-тил
непълен член ко-ти-лия
пълен член ко-ти-ли-ят
женски род ко-ти-ла
членувано ко-ти-ла-та
среден род ко-ти-ло
членувано ко-ти-ло-то
множествено число ко-ти-ли
членувано ко-ти-ли-те
Минало несвършено деятелно причастие
единствено число мъжки род ко-тел
женски род ко-те-ла
среден род ко-те-ло
множествено число ко-те-ли
Сегашно деятелно причастие
единствено число мъжки род ко-тещ
непълен член ко-те-щия
пълен член ко-те-щи-ят
женски род ко-те-ща
членувано ко-те-ща-та
среден род ко-те-що
членувано ко-те-що-то
множествено число ко-те-щи
членувано ко-те-щи-те

Деепричастие (отглаголно наречие)

ко-тей-ки