котилото

Речник на българския език

1. котилото — ед. ч. членувано

котилото е производна форма на котило (ед. ч. членувано).

2. котилото — мин. деят. св. прич. ср. р. членувано

котилото е производна форма на котя (мин. деят. св. прич. ср. р. членувано).