котели

Речник на българския език

1. котели — преизк. накл., сег. вр., 3 л., мн. ч.

котели е производна форма на котя (преизк. накл., сег. вр., 3 л., мн. ч.).

2. котели — мин. деят. несв. прич. мн. ч.

котели е производна форма на котя (мин. деят. несв. прич. мн. ч.).