котил е

Речник на българския език

1. котил е — мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., м. р.

котил е е производна форма на котя (мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. котил е — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

котил е е производна форма на котя (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).