кофа

Речник на българския език

ко̀фа съществително име, женски род (тип 41) редактиране

Значение

мн. ко̀фи, ж. Ламаринен или пластмасов цилиндричен съд за носене или за вадене на вода от кладенец.
същ. умал. ко̀фичка, мн. ко̀фички, ж. Детска кофичка за игра. Кофичка с кисело мляко. Кофичка сладолед.

Грешни изписвания (1)

  • кофъ

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. ко-фа
членувано ко-фа-та
мн.ч. ко-фи
членувано ко-фи-те
звателна форма