кош

Речник на българския език

кош съществително име, мъжки род (тип 1) редактиране

Значение

ко̀шът, ко̀ша, мн. ко̀шове, (два) ко̀ша, м.
1. Изплетен от пръчки съд с различна големина и форма. Кош за слама. Кош за пране. Кош за бебе.
2. Допълнение към мотоциклет, където сяда пътникът. Мотор с кош.
3. В баскетбола — обръч с мрежа, поставен на специална височина, както и точка за вкарана топка. Вкарвам два коша. Топката не влезе в коша.
същ. умал. ко̀шче, мн. ко̀шчета, ср. Кошче за боклук.
Гръден кош. — Телесна кухина, в която са поместени белите дробове и сърцето.

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. кош
непълен член ко-ша
пълен член ко-шът
мн.ч. ко-шо-ве
членувано ко-шо-ве-те
бройна форма ко-ша
звателна форма