1.
ко̀шница
—
съществително име, женски род
(тип 41)
Значение
мн. ко̀шници, ж. Изплетен от пръчки или дървени ленти съд, с дръжка отгоре. Кошница с грозде. Напълвам кошницата с праскови.
същ. умал. ко̀шничка, мн. ко̀шнички, ж.
• Изплитам/изплета си кошницата. — Разг. Хитро уреждам работите си.
същ. умал. ко̀шничка, мн. ко̀шнички, ж.
• Изплитам/изплета си кошницата. — Разг. Хитро уреждам работите си.
Грешни изписвания (3)
- кошнеца
- кошнецъ
- кошницъ
Словоформи
С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.
| ед.ч. | кош-ни-ца | |
|---|---|---|
| членувано | кош-ни-ца-та | |
| мн.ч. | кош-ни-ци | |
| членувано | кош-ни-ци-те | |
| звателна форма | — | |
2.
Ко̀шница
—
географски топоним в България
(тип 195)
Значение
Грешни изписвания (3)
- Кошнеца
- Кошнецъ
- Кошницъ