лопата

Речник на българския език

лопа̀та съществително име, женски род (тип 41) редактиране

Значение

мн. лопа̀ти, ж.
1. Железен или дървен инструмент с широка работна плоскост и дълга дървена дръжка за копаене, загребване и др. Копая с права лопата. Товаря пръст с лопата.
2. Весло, гребло на лодка.
същ. умал. лопа̀тка, мн. лопа̀тки, ж. Лопатка за боклук.
С лопата да ги ринеш.Разг. Много са, в излишък са.
Въртя се като фурнаджийска лопата.Разг. Променям много лесно мнението си (като фурнаджийска дървена лопата, която може да се използва и от двете страни, които са еднакви).
Като лопати. — Големи и широки. Ръце като лопати.

Грешни изписвания (3)

  • лопатъ
  • лупата
  • лупатъ

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. ло-па-та
членувано ло-па-та-та
мн.ч. ло-па-ти
членувано ло-па-ти-те
звателна форма