измъдря

Речник на българския език

1. измъ̀дря преходен глагол от свършен вид (тип 173tt) редактиране

Значение

Грешни изписвания (3)

  • езмъдръ
  • езмъдря
  • измъдръ

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

Лични глаголни форми

Изявително наклонение
Сегашно време
единствено число множествено число
1 лице из-мъд-ря из-мъд-рим
2 лице из-мъд-риш из-мъд-ри-те
3 лице из-мъд-ри из-мъд-рят
Минало свършено време (аорист)
единствено число множествено число
1 лице из-мъд-рих из-мъд-рих-ме
2 лице из-мъд-ри из-мъд-рих-те
3 лице из-мъд-ри из-мъд-ри-ха
Минало несвършено време (имперфект)
единствено число множествено число
1 лице из-мъд-рех из-мъд-рех-ме
2 лице из-мъд-ре-ше из-мъд-рех-те
3 лице из-мъд-ре-ше из-мъд-ре-ха
Минало неопределено време (перфект)
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице измъдрил съм измъдрила съм измъдрило съм измъдрили сме
2 лице измъдрил си измъдрила си измъдрило си измъдрили сте
3 лице измъдрил е измъдрила е измъдрило е измъдрили са
Минало предварително време (плусквамперфект)
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице бях измъдрил бях измъдрила бях измъдрило бяхме измъдрили
2 лице беше измъдрил беше измъдрила беше измъдрило бяхте измъдрили
3 лице беше измъдрил беше измъдрила беше измъдрило бяха измъдрили
Бъдеще време
единствено число множествено число
1 лице ще измъдря ще измъдрим
2 лице ще измъдриш ще измъдрите
3 лице ще измъдри ще измъдрят
Бъдеще предварително време
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице ще съм измъдрил ще съм измъдрила ще съм измъдрило ще сме измъдрили
2 лице ще си измъдрил ще си измъдрила ще си измъдрило ще сте измъдрили
3 лице ще е измъдрил ще е измъдрила ще е измъдрило ще са измъдрили
Бъдеще време в миналото
единствено число множествено число
1 лице щях да измъдря щяхме да измъдрим
2 лице щеше да измъдриш щяхте да измъдрите
3 лице щеше да измъдри щяха да измъдрят
Бъдеще предварително време в миналото
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице щях да съм измъдрил щях да съм измъдрила щях да съм измъдрило щяхме да сме измъдрили
2 лице щеше да си измъдрил щеше да си измъдрила щеше да си измъдрило щяхте да сте измъдрили
3 лице щеше да е измъдрил щеше да е измъдрила щеше да е измъдрило щяха да са измъдрили
Преизказно наклонение
Сегашно време в преизказно наклонение
Минало несвършено време в преизказно наклонение (имперфект)
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице измъдрел съм измъдрела съм измъдрело съм измъдрели сме
2 лице измъдрел си измъдрела си измъдрело си измъдрели сте
3 лице
Минало свършено време в преизказно наклонение (аорист)
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице измъдрил съм измъдрила съм измъдрило съм измъдрили сме
2 лице измъдрил си измъдрила си измъдрило си измъдрили сте
3 лице
Минало неопределено време в преизказно наклонение (перфект)
Минало предварително време в преизказно наклонение (плусквамперфект)
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице бил съм измъдрил била съм измъдрила било съм измъдрило били сме измъдрили
2 лице бил си измъдрил била си измъдрила било си измъдрило били сте измъдрили
3 лице
Бъдеще време в преизказно наклонение
Бъдеще време в миналото в преизказно наклонение
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице щял съм да измъдря щяла съм да измъдря щяло съм да измъдря щели сме да измъдрим
2 лице щял си да измъдриш щяла си да измъдриш щяло си да измъдриш щели сте да измъдрите
3 лице
Бъдеще предварително време в преизказно наклонение
Бъдеще предварително време в миналото в преизказно наклонение
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице щял съм да съм измъдрил щяла съм да съм измъдрила щяло съм да съм измъдрило щели сме да сме измъдрили
2 лице щял си да си измъдрил щяла си да си измъдрила щяло си да си измъдрило щели сте да сте измъдрили
3 лице
Условно наклонение
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице бих измъдрил бих измъдрила бих измъдрило бихме измъдрили
2 лице би измъдрил би измъдрила би измъдрило бихте измъдрили
3 лице би измъдрил би измъдрила би измъдрило биха измъдрили
Повелително наклонение
единствено число множествено число
из-мъд-ри из-мъд-ре-те

Причастия (отглаголни прилагателни)

Минало страдателно причастие
единствено число мъжки род из-мъд-рен
непълен член из-мъд-ре-ния
пълен член из-мъд-ре-ни-ят
женски род из-мъд-ре-на
членувано из-мъд-ре-на-та
среден род из-мъд-ре-но
членувано из-мъд-ре-но-то
множествено число из-мъд-ре-ни
членувано из-мъд-ре-ни-те
Минало свършено деятелно причастие
единствено число мъжки род из-мъд-рил
непълен член из-мъд-ри-лия
пълен член из-мъд-ри-ли-ят
женски род из-мъд-ри-ла
членувано из-мъд-ри-ла-та
среден род из-мъд-ри-ло
членувано из-мъд-ри-ло-то
множествено число из-мъд-ри-ли
членувано из-мъд-ри-ли-те
Минало несвършено деятелно причастие
единствено число мъжки род из-мъд-рел
женски род из-мъд-ре-ла
среден род из-мъд-ре-ло
множествено число из-мъд-ре-ли

2. измъдря — сег. вр., 3 л., ед. ч.

измъдря е производна форма на измъдрям (сег. вр., 3 л., ед. ч.).

3. измъдря — мин. св. вр., 2 л., ед. ч.

измъдря е производна форма на измъдрям (мин. св. вр., 2 л., ед. ч.).

4. измъдря — мин. св. вр., 3 л., ед. ч.

измъдря е производна форма на измъдрям (мин. св. вр., 3 л., ед. ч.).