измъдрели

Речник на българския език

1. измъдрели — преизк. накл., сег. вр., 3 л., мн. ч.

измъдрели е производна форма на измъдря (преизк. накл., сег. вр., 3 л., мн. ч.).

2. измъдрели — мин. деят. несв. прич. мн. ч.

измъдрели е производна форма на измъдря (мин. деят. несв. прич. мн. ч.).