измъдрил е

Речник на българския език

1. измъдрил е — мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., м. р.

измъдрил е е производна форма на измъдря (мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. измъдрил е — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

измъдрил е е производна форма на измъдря (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).