измъдрят

Речник на българския език

1. измъдрят — сег. вр., 3 л., мн. ч.

измъдрят е производна форма на измъдрям (сег. вр., 3 л., мн. ч.).

2. измъдрят — сег. вр., 3 л., мн. ч.

измъдрят е производна форма на измъдря (сег. вр., 3 л., мн. ч.).