измъдрил съм

Речник на българския език

1. измъдрил съм — мин.неопр.вр., 1 л., ед. ч., м. р.

измъдрил съм е производна форма на измъдря (мин.неопр.вр., 1 л., ед. ч., м. р.).

2. измъдрил съм — преизк. накл., мин. св. вр., 1 л., ед. ч., м. р.

измъдрил съм е производна форма на измъдря (преизк. накл., мин. св. вр., 1 л., ед. ч., м. р.).