измъдрело

Речник на българския език

1. измъдрело — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

измъдрело е производна форма на измъдря (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. измъдрело — мин. деят. несв. прич. ср. р.

измъдрело е производна форма на измъдря (мин. деят. несв. прич. ср. р.).