знаменателен

Речник на българския език

знамена̀телен прилагателно име (тип 79) редактиране

Значение

знамена̀телна, знамена̀телно, мн. знамена̀телни, прил.
1. Който показва нещо, означава нещо; важен. Знаменателен ден.
2. Който може да се смята за знамение.

Грешни изписвания (15)

  • знаменателин
  • знаменатилен
  • знаменатилин
  • знаминателен
  • знаминателин
  • знаминатилен
  • знаминатилин
  • знъменателен
  • знъменателин
  • знъменатилен
  • знъменатилин
  • знъминателен
  • знъминателин
  • знъминатилен
  • знъминатилин

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед. ч. м. р. зна-ме-на-те-лен
непълен член зна-ме-на-тел-ния
пълен член зна-ме-на-тел-ни-ят
ж. р. зна-ме-на-тел-на
членувано зна-ме-на-тел-на-та
ср. р. зна-ме-на-тел-но
членувано зна-ме-на-тел-но-то
мн. ч. зна-ме-на-тел-ни
членувано зна-ме-на-тел-ни-те