злокобен

Речник на българския език

злоко̀бен прилагателно име (тип 79) редактиране

Значение

злоко̀бна, злоко̀бно, мн. злоко̀бни, прил. Зловещ. Злокобен вик.

Грешни изписвания (3)

  • злокобин
  • злукобен
  • злукобин

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед. ч. м. р. зло-ко-бен
непълен член зло-коб-ния
пълен член зло-коб-ни-ят
ж. р. зло-коб-на
членувано зло-коб-на-та
ср. р. зло-коб-но
членувано зло-коб-но-то
мн. ч. зло-коб-ни
членувано зло-коб-ни-те