енѝчарин
—
съществително име, мъжки род
(тип 18)
Значение
мн. енѝчари, м. ист. Войник от войска на Турската империя, съставена от избрани и насила потурчени християнски момчета.
прил. енѝчарски__, енѝчарска, енѝчарско, мн. енѝчарски.
прил. енѝчарски__, енѝчарска, енѝчарско, мн. енѝчарски.
Грешни изписвания (7)
- еничарен
- еничърен
- еничърин
- иничарен
- иничарин
- иничърен
- иничърин
Словоформи
С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.
| ед.ч. | ени-ча-рин | |
|---|---|---|
| непълен член | ени-ча-ри-на | |
| пълен член | ени-ча-ри-нът | |
| мн.ч. | ени-ча-ри | |
| членувано | ени-ча-ри-те | |
| бройна форма | ени-ча-ри | |
| звателна форма | ени-ча-ри-но | |