турчин

Речник на българския език

ту̀рчин — съществително име, мъжки род (тип 21) редактиране

Значение

Грешни изписвания (1)

  • турчен

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. тур-чин
непълен член тур-чи-на
пълен член тур-чи-нът
мн.ч. тур-ци
членувано тур-ци-те
бройна форма тур-ци
звателна форма тур-чи-но

Връзки