емвам

Речник на българския език

ѐмвам преходен глагол от несвършен вид (тип 186ti) редактиране

Значение

ѐмваш, несв. и ѐмна, св. Разг.
1. Кого, какво. Подхващам, поемам, подземам.
2. Какво. Почвам с бързина (да карам животни, да пея песен и др.).
3. Кого. Нахвърлям се да ругая, да нападам. Че като го емнах, всичко му казах!
емвам се/емна се. 1. — Правя бързо движение с тяло.
2. Издигам се нагоре.
3. Хуквам, потеглям бързо за някъде. Емнал съм се от другия край на селото, да видя какво става.

Грешни изписвания (1)

  • емвъм

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

Лични глаголни форми

Изявително наклонение
Сегашно време
единствено число множествено число
1 лице ем-вам ем-ва-ме
2 лице ем-ваш ем-ва-те
3 лице ем-ва ем-ват
Минало свършено време (аорист)
единствено число множествено число
1 лице ем-вах ем-вах-ме
2 лице ем-ва ем-вах-те
3 лице ем-ва ем-ва-ха
Минало несвършено време (имперфект)
единствено число множествено число
1 лице ем-вах ем-вах-ме
2 лице ем-ва-ше ем-вах-те
3 лице ем-ва-ше ем-ва-ха
Минало неопределено време (перфект)
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице емвал съм емвала съм емвало съм емвали сме
2 лице емвал си емвала си емвало си емвали сте
3 лице емвал е емвала е емвало е емвали са
Минало предварително време (плусквамперфект)
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице бях емвал бях емвала бях емвало бяхме емвали
2 лице беше емвал беше емвала беше емвало бяхте емвали
3 лице беше емвал беше емвала беше емвало бяха емвали
Бъдеще време
единствено число множествено число
1 лице ще емвам ще емваме
2 лице ще емваш ще емвате
3 лице ще емва ще емват
Бъдеще предварително време
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице ще съм емвал ще съм емвала ще съм емвало ще сме емвали
2 лице ще си емвал ще си емвала ще си емвало ще сте емвали
3 лице ще е емвал ще е емвала ще е емвало ще са емвали
Бъдеще време в миналото
единствено число множествено число
1 лице щях да емвам щяхме да емваме
2 лице щеше да емваш щяхте да емвате
3 лице щеше да емва щяха да емват
Бъдеще предварително време в миналото
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице щях да съм емвал щях да съм емвала щях да съм емвало щяхме да сме емвали
2 лице щеше да си емвал щеше да си емвала щеше да си емвало щяхте да сте емвали
3 лице щеше да е емвал щеше да е емвала щеше да е емвало щяха да са емвали
Преизказно наклонение
Сегашно време в преизказно наклонение
Минало несвършено време в преизказно наклонение (имперфект)
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице емвал съм емвала съм емвало съм емвали сме
2 лице емвал си емвала си емвало си емвали сте
3 лице
Минало свършено време в преизказно наклонение (аорист)
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице емвал съм емвала съм емвало съм емвали сме
2 лице емвал си емвала си емвало си емвали сте
3 лице
Минало неопределено време в преизказно наклонение (перфект)
Минало предварително време в преизказно наклонение (плусквамперфект)
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице бил съм емвал била съм емвала било съм емвало били сме емвали
2 лице бил си емвал била си емвала било си емвало били сте емвали
3 лице
Бъдеще време в преизказно наклонение
Бъдеще време в миналото в преизказно наклонение
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице щял съм да емвам щяла съм да емвам щяло съм да емвам щели сме да емваме
2 лице щял си да емваш щяла си да емваш щяло си да емваш щели сте да емвате
3 лице
Бъдеще предварително време в преизказно наклонение
Бъдеще предварително време в миналото в преизказно наклонение
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице щял съм да съм емвал щяла съм да съм емвала щяло съм да съм емвало щели сме да сме емвали
2 лице щял си да си емвал щяла си да си емвала щяло си да си емвало щели сте да сте емвали
3 лице
Условно наклонение
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице бих емвал бих емвала бих емвало бихме емвали
2 лице би емвал би емвала би емвало бихте емвали
3 лице би емвал би емвала би емвало биха емвали
Повелително наклонение
единствено число множествено число
ем-вай ем-вай-те

Причастия (отглаголни прилагателни)

Минало страдателно причастие
единствено число мъжки род ем-ван
непълен член ем-ва-ния
пълен член ем-ва-ни-ят
женски род ем-ва-на
членувано ем-ва-на-та
среден род ем-ва-но
членувано ем-ва-но-то
множествено число ем-ва-ни
членувано ем-ва-ни-те
Минало свършено деятелно причастие
единствено число мъжки род ем-вал
непълен член ем-ва-лия
пълен член ем-ва-ли-ят
женски род ем-ва-ла
членувано ем-ва-ла-та
среден род ем-ва-ло
членувано ем-ва-ло-то
множествено число ем-ва-ли
членувано ем-ва-ли-те
Минало несвършено деятелно причастие
единствено число мъжки род ем-вал
женски род ем-ва-ла
среден род ем-ва-ло
множествено число ем-ва-ли
Сегашно деятелно причастие
единствено число мъжки род ем-ващ
непълен член ем-ва-щия
пълен член ем-ва-щи-ят
женски род ем-ва-ща
членувано ем-ва-ща-та
среден род ем-ва-що
членувано ем-ва-що-то
множествено число ем-ва-щи
членувано ем-ва-щи-те

Деепричастие (отглаголно наречие)

ем-вай-ки