емвали

Речник на българския език

1. емвали — преизк. накл., сег. вр., 3 л., мн. ч.

емвали е производна форма на емвам (преизк. накл., сег. вр., 3 л., мн. ч.).

2. емвали — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., мн. ч.

емвали е производна форма на емвам (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., мн. ч.).

3. емвали — мин. деят. св. прич. мн. ч.

емвали е производна форма на емвам (мин. деят. св. прич. мн. ч.).

4. емвали — мин. деят. несв. прич. мн. ч.

емвали е производна форма на емвам (мин. деят. несв. прич. мн. ч.).