емвахте

Речник на българския език

1. емвахте — мин. св. вр., 2 л., мн. ч.

емвахте е производна форма на емвам (мин. св. вр., 2 л., мн. ч.).

2. емвахте — мин. несв. вр., 2 л., мн. ч.

емвахте е производна форма на емвам (мин. несв. вр., 2 л., мн. ч.).