емвало

Речник на българския език

1. емвало — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

емвало е производна форма на емвам (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. емвало — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

емвало е производна форма на емвам (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

3. емвало — мин. деят. св. прич. ср. р.

емвало е производна форма на емвам (мин. деят. св. прич. ср. р.).

4. емвало — мин. деят. несв. прич. ср. р.

емвало е производна форма на емвам (мин. деят. несв. прич. ср. р.).