възпитам

Речник на българския език

възпѝтам преходен глагол от свършен вид (тип 186tt) редактиране

Значение

възпѝташ, св.вж. възпитавам.

Грешни изписвания (3)

  • вазпитам
  • вазпитъм
  • възпитъм

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

Лични глаголни форми

Изявително наклонение
Сегашно време
единствено число множествено число
1 лице въз-пи-там въз-пи-та-ме
2 лице въз-пи-таш въз-пи-та-те
3 лице въз-пи-та въз-пи-тат
Минало свършено време (аорист)
единствено число множествено число
1 лице въз-пи-тах въз-пи-тах-ме
2 лице въз-пи-та въз-пи-тах-те
3 лице въз-пи-та въз-пи-та-ха
Минало несвършено време (имперфект)
единствено число множествено число
1 лице въз-пи-тах въз-пи-тах-ме
2 лице въз-пи-та-ше въз-пи-тах-те
3 лице въз-пи-та-ше въз-пи-та-ха
Минало неопределено време (перфект)
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице възпитал съм възпитала съм възпитало съм възпитали сме
2 лице възпитал си възпитала си възпитало си възпитали сте
3 лице възпитал е възпитала е възпитало е възпитали са
Минало предварително време (плусквамперфект)
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице бях възпитал бях възпитала бях възпитало бяхме възпитали
2 лице беше възпитал беше възпитала беше възпитало бяхте възпитали
3 лице беше възпитал беше възпитала беше възпитало бяха възпитали
Бъдеще време
единствено число множествено число
1 лице ще възпитам ще възпитаме
2 лице ще възпиташ ще възпитате
3 лице ще възпита ще възпитат
Бъдеще предварително време
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице ще съм възпитал ще съм възпитала ще съм възпитало ще сме възпитали
2 лице ще си възпитал ще си възпитала ще си възпитало ще сте възпитали
3 лице ще е възпитал ще е възпитала ще е възпитало ще са възпитали
Бъдеще време в миналото
единствено число множествено число
1 лице щях да възпитам щяхме да възпитаме
2 лице щеше да възпиташ щяхте да възпитате
3 лице щеше да възпита щяха да възпитат
Бъдеще предварително време в миналото
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице щях да съм възпитал щях да съм възпитала щях да съм възпитало щяхме да сме възпитали
2 лице щеше да си възпитал щеше да си възпитала щеше да си възпитало щяхте да сте възпитали
3 лице щеше да е възпитал щеше да е възпитала щеше да е възпитало щяха да са възпитали
Преизказно наклонение
Сегашно време в преизказно наклонение
Минало несвършено време в преизказно наклонение (имперфект)
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице възпитал съм възпитала съм възпитало съм възпитали сме
2 лице възпитал си възпитала си възпитало си възпитали сте
3 лице
Минало свършено време в преизказно наклонение (аорист)
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице възпитал съм възпитала съм възпитало съм възпитали сме
2 лице възпитал си възпитала си възпитало си възпитали сте
3 лице
Минало неопределено време в преизказно наклонение (перфект)
Минало предварително време в преизказно наклонение (плусквамперфект)
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице бил съм възпитал била съм възпитала било съм възпитало били сме възпитали
2 лице бил си възпитал била си възпитала било си възпитало били сте възпитали
3 лице
Бъдеще време в преизказно наклонение
Бъдеще време в миналото в преизказно наклонение
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице щял съм да възпитам щяла съм да възпитам щяло съм да възпитам щели сме да възпитаме
2 лице щял си да възпиташ щяла си да възпиташ щяло си да възпиташ щели сте да възпитате
3 лице
Бъдеще предварително време в преизказно наклонение
Бъдеще предварително време в миналото в преизказно наклонение
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице щял съм да съм възпитал щяла съм да съм възпитала щяло съм да съм възпитало щели сме да сме възпитали
2 лице щял си да си възпитал щяла си да си възпитала щяло си да си възпитало щели сте да сте възпитали
3 лице
Условно наклонение
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице бих възпитал бих възпитала бих възпитало бихме възпитали
2 лице би възпитал би възпитала би възпитало бихте възпитали
3 лице би възпитал би възпитала би възпитало биха възпитали
Повелително наклонение
единствено число множествено число
въз-пи-тай въз-пи-тай-те

Причастия (отглаголни прилагателни)

Минало страдателно причастие
единствено число мъжки род въз-пи-тан
непълен член въз-пи-та-ния
пълен член въз-пи-та-ни-ят
женски род въз-пи-та-на
членувано въз-пи-та-на-та
среден род въз-пи-та-но
членувано въз-пи-та-но-то
множествено число въз-пи-та-ни
членувано въз-пи-та-ни-те
Минало свършено деятелно причастие
единствено число мъжки род въз-пи-тал
непълен член въз-пи-та-лия
пълен член въз-пи-та-ли-ят
женски род въз-пи-та-ла
членувано въз-пи-та-ла-та
среден род въз-пи-та-ло
членувано въз-пи-та-ло-то
множествено число въз-пи-та-ли
членувано въз-пи-та-ли-те
Минало несвършено деятелно причастие
единствено число мъжки род въз-пи-тал
женски род въз-пи-та-ла
среден род въз-пи-та-ло
множествено число въз-пи-та-ли