възпиташе

Речник на българския език

1. възпиташе — мин. несв. вр., 2 л., ед. ч.

възпиташе е производна форма на възпитам (мин. несв. вр., 2 л., ед. ч.).

2. възпиташе — мин. несв. вр., 3 л., ед. ч.

възпиташе е производна форма на възпитам (мин. несв. вр., 3 л., ед. ч.).