възпита

Речник на българския език

1. възпита — сег. вр., 3 л., ед. ч.

възпита е производна форма на възпитам (сег. вр., 3 л., ед. ч.).

2. възпита — мин. св. вр., 2 л., ед. ч.

възпита е производна форма на възпитам (мин. св. вр., 2 л., ед. ч.).

3. възпита — мин. св. вр., 3 л., ед. ч.

възпита е производна форма на възпитам (мин. св. вр., 3 л., ед. ч.).