възпитали

Речник на българския език

1. възпитали — преизк. накл., сег. вр., 3 л., мн. ч.

възпитали е производна форма на възпитам (преизк. накл., сег. вр., 3 л., мн. ч.).

2. възпитали — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., мн. ч.

възпитали е производна форма на възпитам (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., мн. ч.).

3. възпитали — мин. деят. св. прич. мн. ч.

възпитали е производна форма на възпитам (мин. деят. св. прич. мн. ч.).

4. възпитали — мин. деят. несв. прич. мн. ч.

възпитали е производна форма на възпитам (мин. деят. несв. прич. мн. ч.).