възпитала

Речник на българския език

1. възпитала — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.

възпитала е производна форма на възпитам (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.).

2. възпитала — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.

възпитала е производна форма на възпитам (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.).

3. възпитала — мин. деят. св. прич. ж. р.

възпитала е производна форма на възпитам (мин. деят. св. прич. ж. р.).

4. възпитала — мин. деят. несв. прич. ж. р.

възпитала е производна форма на възпитам (мин. деят. несв. прич. ж. р.).