възпитаха

Речник на българския език

1. възпитаха — мин. св. вр., 3 л., мн. ч.

възпитаха е производна форма на възпитам (мин. св. вр., 3 л., мн. ч.).

2. възпитаха — мин. несв. вр., 3 л., мн. ч.

възпитаха е производна форма на възпитам (мин. несв. вр., 3 л., мн. ч.).