връча

Речник на българския език

връ̀ча преходен глагол от свършен вид (тип 176tt) редактиране

Значение

връ̀чиш, мин. св. връ̀чих, мин. прич. връ̀чил, св.вж. връчвам.

Грешни изписвания (1)

  • връчъ

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

Лични глаголни форми

Изявително наклонение
Сегашно време
единствено число множествено число
1 лице връ-ча връ-чим
2 лице връ-чиш връ-чи-те
3 лице връ-чи връ-чат
Минало свършено време (аорист)
единствено число множествено число
1 лице връ-чих връ-чих-ме
2 лице връ-чи връ-чих-те
3 лице връ-чи връ-чи-ха
Минало несвършено време (имперфект)
единствено число множествено число
1 лице връ-чех връ-чех-ме
2 лице връ-че-ше връ-чех-те
3 лице връ-че-ше връ-че-ха
Минало неопределено време (перфект)
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице връчил съм връчила съм връчило съм връчили сме
2 лице връчил си връчила си връчило си връчили сте
3 лице връчил е връчила е връчило е връчили са
Минало предварително време (плусквамперфект)
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице бях връчил бях връчила бях връчило бяхме връчили
2 лице беше връчил беше връчила беше връчило бяхте връчили
3 лице беше връчил беше връчила беше връчило бяха връчили
Бъдеще време
единствено число множествено число
1 лице ще връча ще връчим
2 лице ще връчиш ще връчите
3 лице ще връчи ще връчат
Бъдеще предварително време
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице ще съм връчил ще съм връчила ще съм връчило ще сме връчили
2 лице ще си връчил ще си връчила ще си връчило ще сте връчили
3 лице ще е връчил ще е връчила ще е връчило ще са връчили
Бъдеще време в миналото
единствено число множествено число
1 лице щях да връча щяхме да връчим
2 лице щеше да връчиш щяхте да връчите
3 лице щеше да връчи щяха да връчат
Бъдеще предварително време в миналото
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице щях да съм връчил щях да съм връчила щях да съм връчило щяхме да сме връчили
2 лице щеше да си връчил щеше да си връчила щеше да си връчило щяхте да сте връчили
3 лице щеше да е връчил щеше да е връчила щеше да е връчило щяха да са връчили
Преизказно наклонение
Сегашно време в преизказно наклонение
Минало несвършено време в преизказно наклонение (имперфект)
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице връчел съм връчела съм връчело съм връчели сме
2 лице връчел си връчела си връчело си връчели сте
3 лице
Минало свършено време в преизказно наклонение (аорист)
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице връчил съм връчила съм връчило съм връчили сме
2 лице връчил си връчила си връчило си връчили сте
3 лице
Минало неопределено време в преизказно наклонение (перфект)
Минало предварително време в преизказно наклонение (плусквамперфект)
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице бил съм връчил била съм връчила било съм връчило били сме връчили
2 лице бил си връчил била си връчила било си връчило били сте връчили
3 лице
Бъдеще време в преизказно наклонение
Бъдеще време в миналото в преизказно наклонение
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице щял съм да връча щяла съм да връча щяло съм да връча щели сме да връчим
2 лице щял си да връчиш щяла си да връчиш щяло си да връчиш щели сте да връчите
3 лице
Бъдеще предварително време в преизказно наклонение
Бъдеще предварително време в миналото в преизказно наклонение
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице щял съм да съм връчил щяла съм да съм връчила щяло съм да съм връчило щели сме да сме връчили
2 лице щял си да си връчил щяла си да си връчила щяло си да си връчило щели сте да сте връчили
3 лице
Условно наклонение
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице бих връчил бих връчила бих връчило бихме връчили
2 лице би връчил би връчила би връчило бихте връчили
3 лице би връчил би връчила би връчило биха връчили
Повелително наклонение
единствено число множествено число
връ-чи връ-че-те

Причастия (отглаголни прилагателни)

Минало страдателно причастие
единствено число мъжки род връ-чен
непълен член връ-че-ния
пълен член връ-че-ни-ят
женски род връ-че-на
членувано връ-че-на-та
среден род връ-че-но
членувано връ-че-но-то
множествено число връ-че-ни
членувано връ-че-ни-те
Минало свършено деятелно причастие
единствено число мъжки род връ-чил
непълен член връ-чи-лия
пълен член връ-чи-ли-ят
женски род връ-чи-ла
членувано връ-чи-ла-та
среден род връ-чи-ло
членувано връ-чи-ло-то
множествено число връ-чи-ли
членувано връ-чи-ли-те
Минало несвършено деятелно причастие
единствено число мъжки род връ-чел
женски род връ-че-ла
среден род връ-че-ло
множествено число връ-че-ли