връчил
1.
връчил —
преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.
връчил
е производна форма
на връча (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).
2.
връчил —
мин. деят. св. прич. м. р.
връчил
е производна форма
на връча (мин. деят. св. прич. м. р.).