връчила

Речник на българския език

1. връчила — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.

връчила е производна форма на връча (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.).

2. връчила — мин. деят. св. прич. ж. р.

връчила е производна форма на връча (мин. деят. св. прич. ж. р.).