връчил си

Речник на българския език

1. връчил си — мин.неопр.вр., 2 л., ед. ч., м. р.

връчил си е производна форма на връча (мин.неопр.вр., 2 л., ед. ч., м. р.).

2. връчил си — преизк. накл., мин. св. вр., 2 л., ед. ч., м. р.

връчил си е производна форма на връча (преизк. накл., мин. св. вр., 2 л., ед. ч., м. р.).