би връчил

Речник на българския език

1. би връчил — условно наклонение, 2 л., ед. ч., м. р.

би връчил е производна форма на връча (условно наклонение, 2 л., ед. ч., м. р.).

2. би връчил — условно наклонение, 3 л., ед. ч., м. р.

би връчил е производна форма на връча (условно наклонение, 3 л., ед. ч., м. р.).