връчел

Речник на българския език

1. връчел — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

връчел е производна форма на връча (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. връчел — мин. деят. несв. прич. м. р.

връчел е производна форма на връча (мин. деят. несв. прич. м. р.).