вкореня

Речник на българския език

вкореня̀ преходен глагол от свършен вид (тип 174tt) редактиране

Значение

вкоренѝш, мин. св. вкоренѝх, мин. прич. вкоренѝл, св.вж. вкоренявам.

Грешни изписвания (17)

  • вкоренйа
  • вкоренйъ
  • вкоринйа
  • вкоринйъ
  • вкуренйа
  • вкуренйъ
  • вкуринйа
  • вкуринйъ
  • фкоренйа
  • фкоренйъ
  • фкореня
  • фкоринйа
  • фкоринйъ
  • фкуренйа
  • фкуренйъ
  • фкуринйа
  • фкуринйъ

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

Лични глаголни форми

Изявително наклонение
Сегашно време
единствено число множествено число
1 лице вко-ре-ня вко-ре-ним
2 лице вко-ре-ниш вко-ре-ни-те
3 лице вко-ре-ни вко-ре-нят
Минало свършено време (аорист)
единствено число множествено число
1 лице вко-ре-них вко-ре-них-ме
2 лице вко-ре-ни вко-ре-них-те
3 лице вко-ре-ни вко-ре-ни-ха
Минало несвършено време (имперфект)
единствено число множествено число
1 лице вко-ре-нях вко-ре-нях-ме
2 лице вко-ре-не-ше вко-ре-нях-те
3 лице вко-ре-не-ше вко-ре-ня-ха
Минало неопределено време (перфект)
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице вкоренил съм вкоренила съм вкоренило съм вкоренили сме
2 лице вкоренил си вкоренила си вкоренило си вкоренили сте
3 лице вкоренил е вкоренила е вкоренило е вкоренили са
Минало предварително време (плусквамперфект)
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице бях вкоренил бях вкоренила бях вкоренило бяхме вкоренили
2 лице беше вкоренил беше вкоренила беше вкоренило бяхте вкоренили
3 лице беше вкоренил беше вкоренила беше вкоренило бяха вкоренили
Бъдеще време
единствено число множествено число
1 лице ще вкореня ще вкореним
2 лице ще вкорениш ще вкорените
3 лице ще вкорени ще вкоренят
Бъдеще предварително време
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице ще съм вкоренил ще съм вкоренила ще съм вкоренило ще сме вкоренили
2 лице ще си вкоренил ще си вкоренила ще си вкоренило ще сте вкоренили
3 лице ще е вкоренил ще е вкоренила ще е вкоренило ще са вкоренили
Бъдеще време в миналото
единствено число множествено число
1 лице щях да вкореня щяхме да вкореним
2 лице щеше да вкорениш щяхте да вкорените
3 лице щеше да вкорени щяха да вкоренят
Бъдеще предварително време в миналото
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице щях да съм вкоренил щях да съм вкоренила щях да съм вкоренило щяхме да сме вкоренили
2 лице щеше да си вкоренил щеше да си вкоренила щеше да си вкоренило щяхте да сте вкоренили
3 лице щеше да е вкоренил щеше да е вкоренила щеше да е вкоренило щяха да са вкоренили
Преизказно наклонение
Сегашно време в преизказно наклонение
Минало несвършено време в преизказно наклонение (имперфект)
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице вкоренял съм вкореняла съм вкореняло съм вкоренели сме
2 лице вкоренял си вкореняла си вкореняло си вкоренели сте
3 лице
Минало свършено време в преизказно наклонение (аорист)
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице вкоренил съм вкоренила съм вкоренило съм вкоренили сме
2 лице вкоренил си вкоренила си вкоренило си вкоренили сте
3 лице
Минало неопределено време в преизказно наклонение (перфект)
Минало предварително време в преизказно наклонение (плусквамперфект)
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице бил съм вкоренил била съм вкоренила било съм вкоренило били сме вкоренили
2 лице бил си вкоренил била си вкоренила било си вкоренило били сте вкоренили
3 лице
Бъдеще време в преизказно наклонение
Бъдеще време в миналото в преизказно наклонение
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице щял съм да вкореня щяла съм да вкореня щяло съм да вкореня щели сме да вкореним
2 лице щял си да вкорениш щяла си да вкорениш щяло си да вкорениш щели сте да вкорените
3 лице
Бъдеще предварително време в преизказно наклонение
Бъдеще предварително време в миналото в преизказно наклонение
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице щял съм да съм вкоренил щяла съм да съм вкоренила щяло съм да съм вкоренило щели сме да сме вкоренили
2 лице щял си да си вкоренил щяла си да си вкоренила щяло си да си вкоренило щели сте да сте вкоренили
3 лице
Условно наклонение
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице бих вкоренил бих вкоренила бих вкоренило бихме вкоренили
2 лице би вкоренил би вкоренила би вкоренило бихте вкоренили
3 лице би вкоренил би вкоренила би вкоренило биха вкоренили
Повелително наклонение
единствено число множествено число
вко-ре-ни вко-ре-не-те

Причастия (отглаголни прилагателни)

Минало страдателно причастие
единствено число мъжки род вко-ре-нен
непълен член вко-ре-не-ния
пълен член вко-ре-не-ни-ят
женски род вко-ре-не-на
членувано вко-ре-не-на-та
среден род вко-ре-не-но
членувано вко-ре-не-но-то
множествено число вко-ре-не-ни
членувано вко-ре-не-ни-те
Минало свършено деятелно причастие
единствено число мъжки род вко-ре-нил
непълен член вко-ре-ни-лия
пълен член вко-ре-ни-ли-ят
женски род вко-ре-ни-ла
членувано вко-ре-ни-ла-та
среден род вко-ре-ни-ло
членувано вко-ре-ни-ло-то
множествено число вко-ре-ни-ли
членувано вко-ре-ни-ли-те
Минало несвършено деятелно причастие
единствено число мъжки род вко-ре-нял
женски род вко-ре-ня-ла
среден род вко-ре-ня-ло
множествено число вко-ре-не-ли