вкорени

Речник на българския език

1. вкорени — сег. вр., 3 л., ед. ч.

вкорени е производна форма на вкореня (сег. вр., 3 л., ед. ч.).

2. вкорени — мин. св. вр., 2 л., ед. ч.

вкорени е производна форма на вкореня (мин. св. вр., 2 л., ед. ч.).

3. вкорени — мин. св. вр., 3 л., ед. ч.

вкорени е производна форма на вкореня (мин. св. вр., 3 л., ед. ч.).

4. вкорени — повелително наклонение, ед. ч.

вкорени е производна форма на вкореня (повелително наклонение, ед. ч.).