вкоренил си

Речник на българския език

1. вкоренил си — мин.неопр.вр., 2 л., ед. ч., м. р.

вкоренил си е производна форма на вкореня (мин.неопр.вр., 2 л., ед. ч., м. р.).

2. вкоренил си — преизк. накл., мин. св. вр., 2 л., ед. ч., м. р.

вкоренил си е производна форма на вкореня (преизк. накл., мин. св. вр., 2 л., ед. ч., м. р.).