вкоренил е

Речник на българския език

1. вкоренил е — мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., м. р.

вкоренил е е производна форма на вкореня (мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. вкоренил е — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

вкоренил е е производна форма на вкореня (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).