вкоренили

Речник на българския език

1. вкоренили — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., мн. ч.

вкоренили е производна форма на вкореня (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., мн. ч.).

2. вкоренили — мин. деят. св. прич. мн. ч.

вкоренили е производна форма на вкореня (мин. деят. св. прич. мн. ч.).