вкоренила

Речник на българския език

1. вкоренила — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.

вкоренила е производна форма на вкореня (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.).

2. вкоренила — мин. деят. св. прич. ж. р.

вкоренила е производна форма на вкореня (мин. деят. св. прич. ж. р.).