1.
о̀перен
—
прилагателно име
(тип 76)
Значение
о̀перна, о̀перно, мн. о̀перни, прил. Който се отнася до опера. Оперна музика.
опѐрена, опѐрено, мн. опѐрени, прил. Който има представителна външност; надут, дързък.
същ. опѐреност, опереността̀, ж.
опѐрена, опѐрено, мн. опѐрени, прил. Който има представителна външност; надут, дързък.
същ. опѐреност, опереността̀, ж.
Грешни изписвания (3)
- оперин
- опирен
- опирин
Словоформи
С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.
| ед. ч. | м. р. | опе-рен | |
|---|---|---|---|
| непълен член | опе-ре-ния | ||
| пълен член | опе-ре-ни-ят | ||
| ж. р. | опе-ре-на | ||
| членувано | опе-ре-на-та | ||
| ср. р. | опе-ре-но | ||
| членувано | опе-ре-но-то | ||
| мн. ч. | опе-ре-ни | ||
| членувано | опе-ре-ни-те | ||
2.
о̀перен
—
прилагателно име
(тип 79)
Значение
о̀перна, о̀перно, мн. о̀перни, прил. Който се отнася до опера. Оперна музика.
опѐрена, опѐрено, мн. опѐрени, прил. Който има представителна външност; надут, дързък.
същ. опѐреност, опереността̀, ж.
опѐрена, опѐрено, мн. опѐрени, прил. Който има представителна външност; надут, дързък.
същ. опѐреност, опереността̀, ж.
Грешни изписвания (3)
- оперин
- опирен
- опирин
Словоформи
С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.
| ед. ч. | м. р. | опе-рен | |
|---|---|---|---|
| непълен член | опер-ния | ||
| пълен член | опер-ни-ят | ||
| ж. р. | опер-на | ||
| членувано | опер-на-та | ||
| ср. р. | опер-но | ||
| членувано | опер-но-то | ||
| мн. ч. | опер-ни | ||
| членувано | опер-ни-те | ||
3. оперен — мин. страд. прич. м. р.
оперен е производна форма на оперя (мин. страд. прич. м. р.).