наперен

Речник на българския език

1. напѐрен прилагателно име (тип 76) редактиране

Значение

напѐрена, напѐрено, мн. напѐрени, прил. Надут, изправен, горд.
същ. напѐреност, напереността̀, ж.

Грешни изписвания (3)

  • наперин
  • нъперен
  • нъперин

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед. ч. м. р. на-пе-рен
непълен член на-пе-ре-ния
пълен член на-пе-ре-ни-ят
ж. р. на-пе-ре-на
членувано на-пе-ре-на-та
ср. р. на-пе-ре-но
членувано на-пе-ре-но-то
мн. ч. на-пе-ре-ни
членувано на-пе-ре-ни-те

2. наперен — мин. страд. прич. м. р.

наперен е производна форма на наперя се (мин. страд. прич. м. р.).