оперен

Речник на българския език

1. о̀перен прилагателно име (тип 76) редактиране

Значение

о̀перна, о̀перно, мн. о̀перни, прил. Който се отнася до опера. Оперна музика.



опѐрена, опѐрено, мн. опѐрени, прил. Който има представителна външност; надут, дързък.
същ. опѐреност, опереността̀, ж.

Грешни изписвания (3)

  • оперин
  • опирен
  • опирин

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед. ч. м. р. опе-рен
непълен член опе-ре-ния
пълен член опе-ре-ни-ят
ж. р. опе-ре-на
членувано опе-ре-на-та
ср. р. опе-ре-но
членувано опе-ре-но-то
мн. ч. опе-ре-ни
членувано опе-ре-ни-те

2. о̀перен прилагателно име (тип 79) редактиране

Значение

о̀перна, о̀перно, мн. о̀перни, прил. Който се отнася до опера. Оперна музика.



опѐрена, опѐрено, мн. опѐрени, прил. Който има представителна външност; надут, дързък.
същ. опѐреност, опереността̀, ж.

Грешни изписвания (3)

  • оперин
  • опирен
  • опирин

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед. ч. м. р. опе-рен
непълен член опер-ния
пълен член опер-ни-ят
ж. р. опер-на
членувано опер-на-та
ср. р. опер-но
членувано опер-но-то
мн. ч. опер-ни
членувано опер-ни-те

3. оперен — мин. страд. прич. м. р.

оперен е производна форма на оперя (мин. страд. прич. м. р.).