ВЪЗНАСЯНЕ

Речник на българския език

възнасяне съществително име, среден род (тип 71) редактиране

Значение

Грешни изписвания (1)

  • възнасъне

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. въз-на-ся-не
членувано въз-на-ся-не-то
мн.ч. въз-на-ся-ния
членувано въз-на-ся-ни-я-та