ВЕНЕЦ

Речник на българския език

1. венѐц съществително име, мъжки род (тип 8) редактиране

Значение

мн. венцѝ, (два) венѐца, м.
1. Изплетен кръг от цветя и клонки за украса.
2. Коронка за венчавка, която се слага върху главите на булката и годеника.
3. Изработено от метал или нарисувано сияние около главата на светец в икона.
4. Прен. Успешен завършек на трудно и значително дело или най-доброто постижение в някоя дейност. Този роман е венец в творчеството му.
5. Спец. Месестата обвивка на челюстта при корените на зъбите. Венците ме болят.
Лавров венец. — Венец за награда, в знак на прослава.
Трънен венец. — Мъка, страдание.

Грешни изписвания (1)

  • винец

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. ве-нец
непълен член ве-не-ца
пълен член ве-не-цът
мн.ч. вен-ци
членувано вен-ци-те
бройна форма ве-не-ца
звателна форма

2. Венѐц географски топоним в България (тип 195) редактиране

Значение

Грешни изписвания (1)

  • Винец