ореол

Речник на българския език

орео̀л съществително име, мъжки род (тип 7) редактиране

Значение

мн. орео̀ли, (два) орео̀ла, м.
1. Златисто сияние около главите на изобразени върху икони светци; нимб.
2. Сияние, блясък около светещо тяло или върху фотографска снимка.
3. Прен. Само ед. Слава, почит. С ореол на герой.

Синоними

Грешни изписвания (3)

  • ориол
  • уреол
  • уриол

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. оре-ол
непълен член оре-о-ла
пълен член оре-о-лът
мн.ч. оре-о-ли
членувано оре-о-ли-те
бройна форма оре-о-ла
звателна форма