сияние

Речник на българския език

сия̀ние съществително име, среден род (тип 72) редактиране

Значение

мн. сияния, ср. Ярка светлина, излъчвана от горящ, блестящ предмет или отразявана от някаква повърхност. Сиянието на Земята. Северно сияние.

Грешни изписвания (1)

  • сеяние

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. си-я-ние
членувано си-я-ни-е-то
мн.ч. си-я-ния
членувано си-я-ни-я-та