зарево

Речник на българския език

зарево̀ съществително име, среден род (тип 54) редактиране

Значение

ср., само ед. Отблясък, сияние (от силна светлина, от пожар, при изгрев и залез слънце). Заревото на слънцето позлати морето.

Грешни изписвания (3)

  • зариво
  • зърево
  • зъриво

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. за-ре-во
членувано за-ре-во-то
мн.ч. за-ре-ва
членувано за-ре-ва-та